Когато един младеж напусне ЦНСТ, нормално е защото е станал на 18г и иска да опита вкуса на свободата - да не се налага да пита "госпожо, може ли да изляза", да няма вечерен час, да може да ходи на гости с преспиване и т.н.
Разбира се, този младеж също така няма да има храна и подслон. Това, което би могъл да има, е следната помощ:
- ако родителят е починал и е имал поне някакъв осигурителен стаж, детето взима наследствена пенсия до 18 г. (или до 26 г. ако учи редовна форма). Наследствената пенсия е процент от пенсията на починалия родител (50/75/100% според броя наследници), а към 07.2026г. гарантираният минимум е 260,63 евро.
- ако младежът има трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане над 71% може да взима между 238,95 евро и 294,10 евро според процента на ТЕЛК.
- От лятото на 2026 г. Столична община въведе нова подкрепа специално за младежи, израснали в резидентна грижа (ЦНСТ, преходно жилище и др.) — не е пенсия, а месечна помощ в размер на минималната работна заплата, за тези от тях, които учат редовно в акредитиран български университет (първа степен, не са я придобивали преди). Заявления се приемат целогодишно.
Много често младежите в приемна грижа не се справят добре в училище, но получават съчувствие от учителите си и завършват с минималния възможен за това успех. Всеки родител в България знае, че ако ние родителите не се занимаваме с децата си, високи учебни резултати почти не са възможни. Дори занимаването да е само да си говорим за това колко е важно да се учи, без да им помагаме с домашните, от нас възрастните зависи децата да създадем мотивация за учене. А когато едно дете расте без родители, образованието не се превръща в ценност за него.
Та когато един младеж излезе от приемна грижа, защото е на 18г, често не е завършил средно образование. Да разгледаме един конкретен младеж, с когото работим - ще го наречем Алекс. Алекс е на 18г, скоро ще стане на 19г. Завършил е 10ти клас с един висящ изпит. В момента живее при брат си, но много иска да има собствена квартира. Този месец не получи социалната си пенсия от 260 евро. За да я получи, трябва да вземе служебна бележка от училището, че продължава в 11ти клас. Секретарката ще може да му издаде бележката ноември месец. Дотогава пари няма.
Не можем да го наемем по програма за субсидирана заетост, защото програмите най-често изключват учащи. Идеята е програмата да не се превърне в причина някой младеж да прекъсне образованието си. Имахме тежък разговор с Алекс, в който трябваше да се съгласим, че не си заслужава да прекъсва училище просто защото е без работа и не може да се възползва от наемане по нашия проект. Започнахме да мислим друго.
Партньорите ни Фондация Подари време работят с верига супермаркети, които имат желание да наемат уязвими младежи. Затова предложихме на Алекс да провери офертите на сайта им. Те обаче, като почти всеки друг работодател, искат завършен 12ти клас. Това са още 2 години, през които Алекс трябва да измисли как да се издържа.
Ако Алекс работи, той реалистично погледнато няма да ходи често на училище. Но ако е в редовна форма на обучение, учителите го оставят да мине. Ако мине задочно или вечерно обаче - което би било по-честно - губи социалната си пенсия и съчувствието на учителите едновременно. Каквото направи на изпитите, това е.
И понеже е на 18г, а не е завършил средното си образование, следващите 2г го очаква работа в сивата икономика. Никой няма да го наеме на договор заради липсата на диплома.
И така, системата окуражава младежите да се преструват, че ходят на училище и да работят на черно. И това е в най-добрия случай. Алекс иска да работи и иска да звърши образование. Други като него предпочитат престъпна кариера и да не се занимават с училище и с работно време.
Би помогнало политиките за субсидирана заетост и тези са социални пенсии да позволяват всякаква форма на обучение и да предвиждат в модела си образованието и работата да вървят ръка за ръка. Би помогнало работодателите да имат желанието и готовността да наемат младежи, които още учат. Има тук-там по някой, излязъл от приемна грижа, който си довършва образованието години по-късно. Нека не окуражаваме учене само до 26г - учи се доживот. Излизащите от приемна грижа имат нужда от работа и имат нужда от образование и тези две неща се случват едновременно.
Социалната интеграция на младежи, излизащи от приемна грижа, е обществен проблем. Средата на всички ни би станала по-добра, ако го разрешим.
А Алекс още търси работа.