Зад всяка стъпка от процедурата по осиновяване — заявление, проучване, обучение, чакане, среща, съдебно решение — стои дете, за което всичко това не е бюрокрация, а единственият път към собствена стая, собствено име на вратата и възрастен, който остава завинаги. Центърът за настаняване от семеен тип, колкото и добре да работи, не може да даде това. Може само да отброява — ден след ден, докато някой не реши да направи следващата крачка. Тази статия разказва каква е тя.
Какво е ЦНСТ и кои деца живеят там
Центърът за настаняване от семеен тип е място, където живеят деца, останали без грижата на родителите си — настанени там, защото към момента няма близки, роднини или приемно семейство, които да поемат отглеждането им, а тяхното бъдеще предвижда живот извън биологичното семейство [1]. Средата там се опитва да наподоби семейна, но не я замества.
Кои деца в ЦНСТ могат да бъдат осиновени
Не всяко дете, настанено в ЦНСТ, е свободно за осиновяване в правния смисъл на думата. Настаняването в центъра е мярка за закрила, докато осиновяването е отделна, паралелна процедура, която изисква детето да бъде вписано в специален регистър — Регистър на децата, които могат да бъдат осиновени при условията на пълно осиновяване. Това става, когато е налице законово основание — например родителите са дали съгласие за осиновяване, починали са или родителските им права са отнети по съдебен ред. Дете, чиито родители все още имат родителски права и не са се отказали от тях, остава в ЦНСТ, но не подлежи на осиновяване, докато статутът му не се промени [2].
Първата крачка: кандидат-осиновителят, не детето
Системата в България работи в посока, обратна на интуицията на повечето хора — не се търси дете за родител, а родител за конкретно дете, и това е заложено съзнателно, за да се защити интересът на детето. Затова процедурата винаги започва с кандидата.
Лице, което живее постоянно в България и иска да осинови дете при условията на пълно осиновяване, подава писмено заявление до дирекция „Социално подпомагане" по постоянния си адрес. Към заявлението се прилага пакет документи — за здравословно състояние, доходи, имотно състояние и съдимост, изброени изчерпателно в Наредба № РД-07-7 от 2010 г. На този етап ДСП дава и първата консултация за самата процедура [2].
Следва социално проучване, което по закон трябва да приключи до три месеца (с възможност за еднократно удължаване до два месеца при обективни причини). То включва най-малко три срещи с кандидатите, поне едно посещение в дома, в който ще живее детето, среща с останалите членове на семейството и интервю с двама поръчители, които дават препоръка. Кандидатите минават и през обучителен курс по утвърдена програма — не формалност, а реална подготовка за теми като травма, привързаност и адаптация на дете, идващо от институционална среда [2].
Въз основа на проучването и обучението социалният работник изготвя доклад с мотивирано предложение, а директорът на ДСП в 7-дневен срок издава разрешение (или мотивиран отказ) за вписване в регистъра на осиновяващите. Оттам кандидатът получава партиден номер и е вписан в Националния регистър на осиновяващите при условията на пълно осиновяване [2].
Съветът по осиновяване прави избора
Към всяка регионална дирекция действа Съвет по осиновяване, който заседава ежеседмично и за всяко дете в регистъра определя подходящ кандидат измежду вписаните осиновяващи — съобразявайки нуждите на детето, не предпочитанията на кандидата. Определеният кандидат получава писмено уведомление и информация за детето на предварително уговорена среща, последвана от възможност за личен контакт, в който ДСП по настоящия адрес на детето оказва съдействие [2].
Ако кандидатът реши да продължи, в едномесечен срок подава молба за осиновяване до съда чрез регионалната дирекция. Когато детето е настанено в София, делото се гледа от Софийски градски съд, а в останалите случаи — от съответния окръжен съд. Съдът изисква доклад от ДСП, изслушва заключението на прокурора и постановява мотивирано решение, ако осиновяването е в интерес на детето. След влизането на решението в сила, в продължение на две години ДСП по настоящия адрес на новото семейство продължава да наблюдава как детето се отглежда и развива [2].
Когато детето чака по-дълго
Голяма част от децата, живеещи в ЦНСТ, попадат именно в групата, за която законът предвижда т.нар. специални мерки — деца със здравословен проблем, с увреждане или над 7-годишна възраст. Тези мерки се задействат, когато в шестмесечен срок от вписването на детето в регистъра Съветът по осиновяване не е успял да определи подходящ кандидат, или когато поне трима последователно определени осиновяващи са отказали. В такива случаи профилът на детето — с неидентифициращи данни — се публикува на сайта на Агенцията за социално подпомагане, а всеки вписан в регистъра кандидат може да подаде молба за конкретното дете [2]. Това е и причината по-големите деца и децата с увреждания, каквито са много от живеещите в ЦНСТ, да остават по-дълго в системата — не защото няма процедура за тях, а защото намирането на подходящо семейство отнема повече усилия от всички страни.
Как изглежда подходът отвъд България
Преходът от грижа в институция към грижа в семейство не е само български процес — той е приоритет на политиката на Европейския съюз през последното десетилетие, в рамките на т.нар. деинституционализация на системите за грижа за деца [3]. Конкретен пример е Португалия, където със закон от 2015 г. приемната семейна грижа стана предпочитана мярка пред настаняване в институция за деца до 6-годишна възраст, а през последните години страната разработва интегриран модел за приемна грижа, който да направи прехода към семейство по-структуриран и по-бърз [4]. Логиката навсякъде в Европа е сходна на българската — институцията е временно решение, а целта на системата е семейството, независимо дали то е биологично, приемно или осиновяващо.
Стъпката, която прави разликата
Всичко по-горе звучи като процедура, защото е процедура — със срокове, документи и съвети, които заседават ежеседмично. Но зад партидния номер в регистъра стои дете, което някъде в момента си ляга в стая, която дели с други деца, и расте без сигурността, че утре до него ще има същия възрастен. Осиновяването не е акт на спасяване и не изисква от никого да е герой — изисква единствено решение да направи първата крачка: едно заявление в ДСП по постоянния адрес. Останалото е процедура, която системата познава добре и през която хиляди хора преди теб вече са преминали. Ако и ти усещаш, че имаш място за едно дете в живота си — то вече те чака. Просто все още не знае това.
Източници:
- Методическо ръководство за ЦНСТ — https://www.sgilovech.com/документи/норматиВНИ-документи?download=27:методическо-ръководство-цнст
- Агенция за социално подпомагане — „Осиновяване. Специални мерки за осиновяване на дете" — https://asp.government.bg/bg/deynosti/zakrila-na-deteto/osnovni-napravleniya/
- UNICEF Europe and Central Asia — „Development of foster care in the Europe and Central Asia" — https://www.unicef.org/eca/reports/development-foster-care-europe-and-central-asia
- The All4Children project — „Integrated Model of Family Foster Care in Portugal", National Library of Medicine / PMC — https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC11125499/